chatpatka

Матовосиньо вечерно небе
над снежните покриви гасне -
отива си вече 20ят ден
откакто пораснах.

Какво ли научих за двадесет дни?
Научих се да съм доволна,
и също да пея, когато боли
без да съм болна.

Успях да погледна с усмивка света,
да сготвя красиво суфле,
да стана във седем часа сутринта
и да пия кафе.

Стъпки боси оставих в искрящия сняг,
подарих на света малък стих,
стиснах ръка на отколешен враг
и дори се напих.

Успях да отвърна на погледа сив
на староста и смърта;
видях, че и мъртва, духът ми е жив
и се върнах с усмивка в света :)