chatpatka

Напоследък Тони е много запален по динозаврите, направо има реален шанс да спечели ако участва в "Минута е много" :D Покрай тази негова мания гледам да го науча и на други неща. Така ми хрумна гениалната идея да си направим вулкан. Получи се страхотен! Изрязахме от хартия различни видове динозаври и ги наредихме на пътя на лавата. Не съм сигурна, че сценката е достоверна репродукция на събития от миналото, но се забавлявахме страхотно :)

Това е "приказка" с едноименно заглавие, която синът ми сам написа. Дойде при мен пръщящ от гордост и ми каза "Мамо, българите вече си имат собствена приказка - аз им я написах". Ето я в цялата и прелест. Не съм спеситла и грешките - съществена част от чара са.

понякога българите са много хитри като лисица. симеон победи много войни и народи сас великият мо меч. но едно време балгарите са вярвали в перун и вав тангра което вопште не е вярно. те не саществуват наистина.

Леле, ако някой някога ми беше казал, че ще ползвам това детско "броене" за образователни цели, никога не бих повярвала! Сега обаче с децата можем да седим пред пъзел-картата, която си направихме с часове и да си играем на "пътешествия" или на "Ооо, земното кълбо", което е нещо като "Онче-Бонче". Има много неща, с които тази песничка е полезна. Ето текста, пък после обяснението:

Не съм особено агресивна, като стане въпрос за споделяне на възгледите ми относно домашното обучение, но тази тирада ми се стори забавна въпреки грубоватия си тон, затова реших да я преведа :)
Авторът е Дебора Маркъс, от "Secular Homeschooling Magazine":

Никога не съм се притеснявала от ревност между децата и тя никога не е била проблем в семейството ни. Децата ни са с по 2г и 2м разлика, но нито първото е ревнувало от второто, нито второто от третото. Зачудих се защо така. Виждам, че всички мами, върху които имам наблюдения много се стараят да обръщат внимание на децата си и започват да ги подготвят от рано за ново бебе или някаква друга промяна, но при някои деца нещо не се получава.
Ето една идея за това какво може да помогне със справянето с ревността.

От няколко дни с децата работим по нова игра - правим детската океан. Рисуваме, изрязваме и закачаме по тавана и стените най-различни риби, мекотели, ракообразни и морски бозайници. Забавно е. Освен това, така успях нагледно да обясня за океанските течения, за падините и за различните морски форми на живот.

Ето и нещо, в направата на което децата биха се радвали да участват:

Пъзел - карта на света. Купува се средно голяма карта на света от Метро за 2-3 лева (малка карта няма да свърши много добра работа, защото има някои наистина миниатюрни държавици и е доста пипкава работа за малко дете да ги постави на мястото им, а и мащаба доста впечатлява).

Направихме си пари.

В днешно време всичко се продава, всеки може да намери ако не това, което му трябва, то поне нещо достатъчно близко, че да свърши работа. Тогава защо да ютилизираме метода "направи си сам", щом на пазара вече има всичко и то на премливи цени? Има няколко причини (поне толкова ми хрумнаха) и сега ще се опитам да ги изброя.

Синът ми отказва да чете. Винаги като го хвана да четем започва да нервничи, дразни си се, защото срича. Обяснява ми, че докато прочете до края на страницата вече е забравил какво пише.