Ако хората намерят начин да използват по-практично слънчевата енергия и изградят съоръжения, които да я привличат... така няма ли да отнемат от "дажбата" на останалата част от планетата?
Навигация
Последни коментари
- Весела история!
преди 4 седмици 2 дни - Не мога да
преди 5 седмици 2 дни - Когато нямах
преди 6 седмици 6 дни - Ох, много е
преди 7 седмици 5 дни - От доста време
преди 10 седмици 16 часа - Благодаря ти,
преди 10 седмици 16 часа - Аааааахахаххаа
преди 10 седмици 5 дни - съгласна
преди 11 седмици 17 часа - Уникалнооооооо
преди 11 седмици 1 ден - Благодаря!
преди 15 седмици 3 дни
Коментари
Не, не мисля, че има отнемане. Тя просто попада върху тези съоръжения. Ако ги няма тях, би попадала върху земята, но реално погледнато в градовете попада върху блоковете, примерно. Ако изградим соларни панели върху сградите в града, така поне няма да заемаме зелени пространства на други места. Важното за растенията е пряка светлина, която да попада върху тях.
Макар че ако може да се измисли такова "привличане" на енергията, тогава нещата вероятно биха стояли по-различно, да. Но ние ако измислим как да привличаме енергията, ей така от въздуха, без пряко да попада върху съоръженията, предполагам, че ще измислим и далеч по-хитри и еко-съобразни неща :)
До колкото знам тези слънчеви панели, които се поставят по покривите на сградите не са много ефикасни. Комшиите ми разправят, че служели предимно за затопляне на вода през лятото....
Еми, зависи. Наскоро четох една статия, че японците (май те бяха) са измислили нова система и вече самите панели са по-малки, но далеч по-ефективни :)
А и има и други алтернативни източници на енергия. Аз на компа имам 2 книжки с описание как човек да си направи DIY вятърен и воден генератор. Доста е подробно и върши работа, щото знам за няколко скуота в Гърция, които ползват такива, а по света вероятно са много :)
Някой ден, живот и здраве...
Както и... http://www.simondale.net/house/index.htm
Слънчевата енергия е достатъчна. Нуждите ни са големи. Увеличаваме ги и след това се мъчим да ги задоволим, и сме нещастни. Това е в основата на човека, какъвто го познавам днес.