Това е за майките, които жертват един "по-добър живот" в бъдеще, за да могат да бъдат до децата си сега. Това е за тези родители, които изоставят мечтите си за професионално развитие, за да могат да бършат сълзи и сополи. Това е за тези бащи, които, въпреки че работят много живеят скромно, за да може малките им да бъдат отгледани от майка си.
Това е и за тези родители, които копнеят сами да се грижат за децата си, но по една или друга причина не могат.
Вече девет години заемам най- финансово и социално недооценената длъжност на планетата - аз съм майка на пълен работен ден. Не се обиждам, когато казват "Тя не работи, гледа си децата". Обичам работата си!
Тук съм била за всяка първа дума, първо зъбче, първа крачка, първа болест, първа рисунка, пръв самостоятелен сандвич, пръв концерт, пръв рецитал, пръв кекс... Ако е рекъл Господ, тук ще бъда и за още много "първи неща" - първи цикъл, първи косъм на брадата, първо влюбване, първи спечелени с труд пари, първо разочарование... защото не само "първите неща" на бебетата са важни! Големите деца имат нужда от много повече подкрепа, когато правят първите си самостоятелни крачки в този необятен, непознат свят.
Тук ще бъда и за много "последни неща" - последното пресичане ръка за ръка, последна песничка, последно гушкане и целувки преди лягане, последно бутване на колелото, с което сега обикаля квартала, а после града, България и може би света...
Това не ме натъжава. Обичам работата си! Плодовете и ми носят такава качествена радост и такова дълготрайно удовлетворение, които не мога да получа от нито една друга дейност. Подарявала съм много подаръци, които в момента събират прах нейде из таваните или отдавна са били счупени, изхвърлени и преработени в нещо друго, но най-хубавият подарък, който някога съм правила на децата си е моето време, внимание и присъствие. Това не може да се повреди или забрави. За тях мама е нещо повече от образ, а любовта и - нещо повече от мит.
Благодаря на всички, които жертват, за да отглеждат децата си, само за да открият, че това не е жертва, а истинско щастие!
Коментари
Толкова ти завиждам!Благородно,разбира се.;)И,откакто Влади ми разказа за вашето семейство,все си мисля,ако мога да си го позволя,дали бих могла и аз така...
Oще щом прочетох заглавието поспрях да преглътна двете напиращи сълзи в очите ми (от вълнение, не от нещо друго), да въздъхна и да продължа да чета натам почти сигурна, че знам какво пише на следващите редове.
Ах, какво облекчение да видя още някой, който счита тази "длъжност" за работа и който изпитва удовлетворение от нея!
Благодаря за споделеното, колега, след моя 11-годишен стаж в областта мога само да Ви пожелая нови творчески успехи и вълнения при всички предстоящи "първи и последни" неща!:))))
Благодаря, колега! :) А на вас пожелавам плодове, с които да се гордеете!