chatpatka

1. Рекламации и гаранционни условия.
Рекламации на съпрузи НЕ СЕ ПРИЕМАТ, освен в случай на следните фабрични дефекти:
- Вродена или придобита склонност към пристрастяване (алкохол, наркотични вещества и др.)
- Проява на физически или психически тормоз.
- Склонност към изневери. (При повечето модели тази склонност може да бъде минимизирана използвайки правилно инструкциите за употреба).

Животинския секс е станал термин за безотговорен, разкрепостен, безлюбовен секс (често с човек, който не познаваш), чиято едничка цел е да се насити някакъв примитивен импулс. В това има точно толкова "животинство", колкото и в съвременните кремвирши.

Извинете ме за грубото включване, но сметнах за необходимо да оповестя публично, че от днес (включително) започвам да се обиждам от коментари от рода на "Малееей, как се оправяш с три деца?"!
Имам обяснение, разбира се! Ето го:
Колкото и дребнав мироглед да прегръщат съвременничките ми, погледнато мащабно, в еволюционен план, жената има ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЖИЗНЕНОВАЖНАТА роля да осигури нови хора, които да унищожават планетата след като ние "заспим с отците си". Жена, която е неспособна да набута нещо хранително между стиснатите устни на малкия тиранин или пък и е нужна помощта на таткото, бабата и прабабата, за да смени едни насрани памперси, естественият подбор ще я изхвърли от конвейра като дефектирал елемент. (Точка)
Освен това, какво толкова има да ми е трудно бе, майка му стара?! Не конструирам космически кораби, не се боря за олимпийска титла или за Нобелова награда по физика... Сандвичи правя. Пера повечко. Готвя в двойни дози. Голяма работа!

Това е за майките, които жертват един "по-добър живот" в бъдеще, за да могат да бъдат до децата си сега. Това е за тези родители, които изоставят мечтите си за професионално развитие, за да могат да бършат сълзи и сополи. Това е за тези бащи, които, въпреки че работят много живеят скромно, за да може малките им да бъдат отгледани от майка си.
Това е и за тези родители, които копнеят сами да се грижат за децата си, но по една или друга причина не могат.

Хрумна ми да напиша този "размисъл", защото след поредната щуротия, която чух днес установих, че ще е полезно едно такова нещо да циркулира в общественото пространство, за да помага на бъдещите и скорошни мами да не губят връзка със Земята :)

Когато бях дете, имаше едно нещо, което можеше да ме накара моментално да се почувствам ужасно. Това беше удобният, универсален отговор "Така!"
С помощта на този деликатен и подробен отговор ми беше обяснено защо добродушното куче, което ме изпраща до училище, убива малки котенца, защо е починал баща ми, защо негърчето, на което съм писала не ми отговаря и редица други жизненоважни за недозрялото ми съзнание въпроси.
Едва напоследък започвам да откривам неподозираната мъдрост в този семпличък отговор - "Така" е съкратената версия на "Защото така трябва или е трябвало да бъде". Баба ми беше проста, но природно интелигентна жена. Съзнавайки този факт, много се ядосвах когато беше толкова лаконична. Сега, намирайки се от другата, отговарящата, страна на въпроса често откривам, че не мога да кажа нищо по-мъдро от "Така"...

Понякога децата ми ме изненадват с някой от ОНЕЗИ въпроси. Не от този вид за "Как се правят бебета?", а от онези по-страшните, чиито отговори не знам и няма как да намеря в Google:

"Мамо, небето, което аз виждам същия цвят ли е като това, което ти виждаш?"
"Аз виждам синьо, а ти?"
"Е, и аз виждам синьо, но и през твоите очи ли синьото е такова като през моите?"
"Не знам..."

"Мамо, понякога си мисля, че си ми само в главата."
"Как така?"
"Ами, че си те измислям, а ти не си такава наистина. Или по-скоро си почти такава, но не съвсем."

"Мамо, може ли някога да ти стана баща?"
"Едва ли. Защо?"
"Защото имам чувството, че вече съм ти баща и че съм по-стар от теб."

"Мамо, случвало ли ти се е да си гледаш ръцете и да не можеш да повярваш как съществуваш?"
"Да."
"Като си била малка ли?"
"И сега също."
"И можеш ли да повярваш?"
"Не съм сигурна..."

"Мамо, понякога ми се струва, че на света няма други хора освен мен... Не че ви няма, ами по-скоро, че съм само аз..."

Може би ще прозвуча малко грубо, но житейския ми опит ме оставя с впечатлението, че повечето жени са много тъпи същества. Сами се поставят в ситуации, които водят до големи каши и много наранени чувства, без да могат да осъзнаят простия факт, че сами са си виновни.

Настроение: Силно тревожно!

От добронамереност ли се опитват хората да убедят другите в правотата на собствените си разбирания? От загриженост за бъдещето на моите деца ли критикуват избора ми за домашно обучение? А аз защо критикувам другите?

В днешно време май е модерно да се подписват петиции :) Този жест ни позволява да се самозалъгваме, че гласът ни е важен и ще бъде чут, а изискванията ни ще бъдат задоволени ;)
Наскоро разглеждах петиция за пускане на филма за децата от Могилино пред европарламента. Много съм далече от тези работи по принцип, но се замислих за това как се действа в управлението на държавата ни. Сега като е поотминал култа към запада, от който уж вече сме част се стараем да не сме най-големите злета в европейския и смело усвояваме техните системи. Здравеопазването щяло да се реформира по английски модел, обучението вече се прави по американски модел със задължителната предучилищна и т.н.